Ordinary Life: 2015

Monday, 24 August 2015

Момчето с количката

Бейхат е роден на 30.12.1966. Има по-малки брат и сестра. До осми клас е учил на пълен пансион в Карлово, в училище за деца със специални нужди. На 13 години претърпява операция за раздвижване на дясната част от тялото. Сега живее с майка си, която се грижи за него, в къща на Чифте кафене в гр. Свищов. Получава социална пенсия от 130 лв и помощ от въглища за зимата.

Така биха звучали накратко представени сухите факти за живота на Бейхат. Много хора го знаят като "момчето с количката".

Някои просто го заобикалят, навярно от най-обикновено безразличие, а може би от дълго насажданото отношение към хората с увреждания.

Други се спират да помогнат с каквото могат или най-често, да разменят по дума с него.

Докато в голяма част от развития свят те са добре интегрирана част от обществото, у нас едва в последните години бавно се прокрадва промяна в нагласата, че за хората с увреждания не се говори и най-добре е да бъдат отбягвани.

Познавам Бейхат от години и надали има ден, в който да не съм го виждала някъде из града. Както често има нужда от обувки (лявата се износва бързо), така още по-осезаема е необходимостта от общуване.

Когато си говорим винаги пита как съм, кога съм си дошла, как са децата - разговор, който всички водим в един или друг момент от деня. Разделя се с думите "Да си жива и здрава!", с широка усмивка и много топла искреност в гласа. И на мен ми става малко по-светло отвътре...